Поезията е Магия, Медитация, Религия и Философия. Тя е креативна игра от висш порядък, изключително интроспективно съзнание и мистична терапия. Поезията е най-силното интелектуално оръжие на днешния модерен човек – гражданин на света. Тя е азбука на чувствата, емоциите и е авангардна школа за моделиране на конвенционалното и нестандартното неординерно, латерално мислене. Поезията по мистериозен начин прогнозира бъдещи явления, факти, събития, процеси и в този смисъл тя е интуиция и диагноза. Изящната словесност е феноменална – с нея започва и с нея свършва екзистенцията за субекта, или големият смисъл на човешкия живот. Поезията е висша мисия на богоизбраните, мисия на добротата, красотата и алтруизма. Тя извисява, облагородява, прочиства, пречиства чрез интелектуален катарзис духа и просветлява. Поезията е елитарно изкуство, езитерично и екзотерично, тя е интелектуална материя за посветени и просветени. Тя е ритуал и обред, молитва и жертвоприношение. Поезията е и всичко останало, за което си струва да се живее. В известен смисъл тя е футурологична и ретроспективна същност на субекта, комплицирала в едно органическо цяло всички негови екстри и недостатъци. Поезията не е и не трябва да бъде само елементарна хроника на историята, защото тя е живата, емоционална памет и урок по достойнство на човешкото поведение. Поезията е както вид награда, така и наказание и проклятие. Тя е вдъхновение и заклинание, креативна шкоа и хипотетичен модел за житейска философия. Поезията е романтика, идеализъм и вик за помощ в стила на Холдън Колфийлд – Рицарят без броня, срещу всички практически съображения на мъртвите души, нисшите духом и нравствените джуджета...Поезията е Вяра, Надежда и Любов, както и изключително ефектно оръжие, по-силно от всички останали оръжия, прилагани при игрите на война. Поезията като оръжие не позволява да бъде избирана, а единствено и само тя прави своя селекция. Нейният избор се превръща в най-големя подарък от Бога. Това е талантът. Него или го имаш, или иго нямаш. Незавидна и жестока е съдбата на талантливите, още по-тежка е участта на всички нас, които трябва да ценим, приемем и понасяме Таланта. Талантът е привилегия на благословените от Бога, но и за този дар си длъжен да си подготвен, защото Щастието помага само на подготвените. На тези които се опитват да коват сами съдбата си и да „накъсметят късмета си”. Талантът също има начин на употреба и съществуване, като дълъг и труден процес, като вид изкуство. В днешното трудно комплицирано, остросоциално, политизирано време е изключително трудно да бъдеш Поет... Защото рисковете и драмите, апокалиптичните предчувствия дебнат отвсякъде и от всички и тук, у нас, в нерадостната българска действителност нещата практически се свеждат единствено и само до интелектуално и биологическо оцеляване. За да бъдеш днес поет у нас, както може би и навсякъде е необходима малко или повече лудост, ексцентричност и екстравагантност на мисленето и поведението, самообреченост и самопожертвователност. Всеки поет се превръща в потенциална жертва и е вечно губещ...Голямата поезия превръща предимствата в недостатъци и обратно. Човек не знае...Правото на избор за оцеляване е също вид поезия, макар и житейска, прозаична. Между формулата на Парите и Властта, които раждат силата и натуралната поезия, само истинският поет би избрал второто като изход. Поетите трудно оцеляват. И така е по-добре. Защото смъртта ги превръща в митове и легенди. Остават вечно млади и красиви, с високи чела, с високи мисли и морал. Остават вещен пример, а възпитанието е пример... Скъпи приятели, започва поредният конкурс „Още стихове за вечните неща”, посветен на празника на град Шивачево-Димитровден.