Организатори на конкурса

Слово на кмета по случай празника на лозаря и винаря

Църквата "Св. вмчк. Димитрий"


Църквата "Св. вмчк. Димитрий" в гр. Шивачево

26 октомври, Димитровден е ДЕн на гр. Шивачево, обл. Сливен. Той е храмов празник, тъй като църквата в града носи името "Св. вмчк. Димитрий". Само след три години ще се навършат 150 години от създаването и.

Идеята за изграждане на църква в Шивачево (тогава с. Терзобас) възниква в средата на 19-ти век, когато в цялата страна се подема всенародно движение за създаване на самосноятелна българска църква. Средищното положение на Шивачево между градовете Търново, Елена, Котел, Сливен , Казанлък и Стара Загора, където борбата за църковна независимост е най-силна, благоприятства за поникването на тази идея и в по-малките селища на региона.

През 1857 година в селото е създаден инициативен комитет за построяване на църква с председател Иван Бахов Топалов и членове: Денчо Велчев, Колю Митев, Стайко Азманов, Димитър Вандов, Его Желязков, Недко Георгиев Мечков и МАрко Златев Чикакчията.

Делегация начело с Иван Топалов се явява пред Високата порта в Цариград да иска разрешение за изграждане на църква. Притиснат от засилващата се борба за национална независимост, част от която е борбата за самостоятелна българска църква, султан Абдул Меджид дава разрешение (ираде) за строежа на църквата. Много находчивост и още повече пари за рушвети са били необходими на Иван Топалов и другарите му да измолят не само разрешението, но и това църквата да не бъде вкопана в земята.

Строежът започва следващата 1858 година и е пазарен с майстор Сотир от Брацигово за 1000 гроша. Местното население се включва да помага с каквото може - пренасят с коли камъни, пясък, дървен материал, извършват изкопни работи, участват в зидарията.

Църквата е завършена за изключително кратък срок. Тя е еднокорабна базилика с дължина 15 метра и широчина 8 метра. През лятото на 1859 година одринският митрополит Кирил, придружен от помощника си епископ Хрисант, освещава църквата и ръкополага първия свещеник - поп Петко от село Твърдица.

Църквата носи името "Св. вмчк. Димитрий". Иконите са рисувани през 1878 година от тревненския майстор Захари Цанев и синовете му Цаню и Йонко. Предполага се, че и стенописите са тяхно дело.

Още през следващата 1860 година в двора на църквата е направена допълнителна постройка, която е разделена на две помещения (одаи). В едната от стайте кръщават новородените, а другата е пригодена за училище.

Първият свещеник поп Петко служи в църквата от 1859 до 1865 година. След него е поп Нягол от село Хайнито (Гурково). Той служи до 1868 година. Само една година свещеник е поп Стою Иванов от село Конаре.

През 1869 година в Шивачевската църква идва да служи иеромонах Харитон. Този едър, красив, изключително смел човек не е само свещеник. Денем служи в църквата, нощем обикаля с коня си района като подпомага революционното съзряване на населението.От него се възхищават и се страхуват и самите турци. Наричат го "папаз комита". С мъжество и хладнокръвие той съумява да отстрани прочутия в този край турски разбойник Юмер Кушчеолу от село Жълт Бряг. Поп Харитон обучава младите мъже в стрелба и военно изкуство. Остава в Шивачево до 1872 година, когато с другаря си Михо Минков заминават за Добруджа под предтекст, че събират помощи за манастира в Мъглиж. Когато пристигат там, той признава, че отива в Румъния по революционни дела и ако Минков желае, може да отиде с него или да се върне в селото като запази коня за себе си. Минков избира второто.

През същата 1872 година, след заминаването на поп Харитон, в Шивачево пристига Иларион Макариополски в качеството си на първи български митрополит в Търново след създаването на Българската екзархия. През едномесечния си престой митрополитът ръкополага свещеници от района, между които е и първият местен свещеник Петко Узунов.

Петко Узунов получава образованието си в Цариград. Той е близък приятел на поп Харитон. Зет е на кмета Иван Топалов. Петко Узунов се явява не само като духовен водач, но и като обществен ръководител по време на освободителната Руско-турска война, когато населението на Шивачево се изнася в Балкана, с цел да избегне кървави стълкновения с отстъпващите турски войски.

След смъртта на Петко Узунов свещенослужител в църквата става поп Стефан Топалов, син на Иван Топалов.

В поредицата свещеници, служили в Шивачево, с най-дългогодишен стаж са Георги Найденов от Калофер и Александър Божилов. Освен споменатите поп Петко Узунов и поп Стефан Топалов пътя на свещенослужители поемат още четирима шивачевци - поп Енчо Стефанов, син на Стефан Топалов, поп Георги Чикакчиев, Бойо Стамов и Данаил Азманов. Последните трима са свещеници в други населени места - Георги Чикакчиев в с. Червенаково, Бойо Стамов в Сливен, Данаил Азманов в Нова Загора.

По повод стогодишнината от построяването на църквата в Шивачево стенописите и са подновени от известния художник шивачевец Слави Митев.

Създадени почти едновременно, църквата и училището, а по-късно и читалището са основните духовни и културни институции, които съдействат на образованието и възпитанието на шивачевското население в родолюбив дух.

Вишка Азманова

 
Регламент | Организатори | Творби | Номинирани | Новини | | Webmaster |