Гора

Леко в мен покарвай, Тъмнолиста...
Плащам си за клонките прекършени.
Тази кръв, с която в теб изтичам,
взимай я, до капчица да свърши!

Нека всичко в мене да простене
щом наместо алена отрова,
в вените ми текне кръв зелена,
а в окото ми примигне сова.

Бавно ме увивай, неусетно...
До прашинка нека се смалява
онзи неспокоен огнен демон,
онзи ненаситен бесен пламък,

който си отглеждам до сърцето.
Нека да изсъска във реката.
Нека се смири духът ми гневен
и си тръгна лека, като вятър.
 
Регламент | Организатори | Творби | Номинирани | Новини | | Webmaster |