Пясъчни отливки

Понякога е трудно да си зрител - нали житейски имаш дял
във всичко.
Април и май са приказна обител и сън за меки борови
иглички.
Пейзажът юнски после е безценен и ти броиш пейзажни
песъчинки.
Понякога си щуро настроение, на песните подлунната
любимка.
На тръните заскитаната фея, преляла доза нежност в
тишините.
Дъжда, изплел молитвена идея, че този свят е чист и
монолитен.
За всичко трябва вричане по-вещо, опитомена горест
акварелна.
Морето и гората го усещат, защото в ничий сън не са
отделно.
Току разсипят звездни запетайки,току завихрят римен танц
въздишно.
Тогава и вселената е майкаи стъпките назад не са излишни.
Защото всеки спомен размечтава, а сигурно мечтите са
усмивка.
И ти да сложиш точка имаш право на тези думи - пясъчни
отливки.
 
Регламент | Организатори | Творби | Номинирани | Новини | | Webmaster |